СЕЛО  ЗАЯ  КАТО  СЕЛИЩЕ
     Преди Освобождението с. Зая е било колиби и се е числяло към кметското наместничество в с. Катранджии. Въпреки че е на един километър от с. Ганчовец, а на три километра от с. Катранджии в административно отношение селото се е числяло към с. Катранджии, защото Дряновската река е била постоянна пречка при свързване на селата Ганчовец и Зая. Тази пречка е премахната едва през 1936 г., когато е построен железобетонен мост. И след Освобождението Зая продължавало да се числи към община Катранджии. През 1888 г. Зая заедно с колиби Саласука образуват самостоятелна община, която просъществувала само една година. Кмет на общината е бил Петко Ганев от с. Зая. На следващата година двете села са върнати в състава на община Катранджии. От 1898 г. Зая и Саласука се присъединяват към община Ганчовец, където са и до днес. Статута от колиби на село се променя през 1893г. В Ганчовската община кметове от с. Зая са били: Кольо Станев 01.03.1901 - 13.10.1901 г., Ганьо Стоянов 18.04.1911 - 18.12.1918 г., Ганьо Стоянов 16.02.1920 - 1.04.1921 г., Боньо Колев Цопаров 25.05.1922 - 28.06.1923 г., Кольо Стоянов 13.03.1926 - 24.05.1926 г., Петър Стоянов 24.02.1930 - 8.03.1932 г. и  Пенчо Минчев Коев 25.03.1933 - 16.03.1934 г. Всички посочени лица са били избирани за кметове от общинските съветници т.е. от представителите на населението.
     По време на Освобождението в Зая е имало 40 къщи с около 300 души население. През 1944 г. е с 64 къщи и около 350 жители. През 1943 г. селото е планирано. Землището на с. Зая и с. Саласука обхваща около 3600 дка земя, от които 2300 дка са ниви, 114 дка лозя, 80 дка ливади, 120 дка овощни градини, 737 дка гори, 185 дка пасища. Землището е било разпределено между 64 стопанства, от които 5 са притежавали над 100 дка земи, 16 от 50 до 100 дка, 21 от 30 до 50 дка и 22 семейства под 30 дка.
     Основен поминък е бил земеделието. Всяко стопанство се е старало да изкарва необходимите за собствети нужди храни и фураж, но понякога те са били недостатъчни и семействата са били принудени да купуват. Освен със земеделие, населението се е занимавало и с лозарство и скотовъдство.
     През 1944 г. в с. Зая е имало 216 говеда, 18 коня и 257 овце 15 кози, 60 свине, 1 магаре и около 200 домашни птици. В момента в селото никой не се занимава със земеделие и лозарство. Скотовъдството е западнало до минимум. В селото има една крава, около 25 овце, 20 кози и минимално количество домашни птици. Заювчани развивали занаяти, чрез които допълвали необходимите им за семействата приходи. Такива занаяти са : тепавичарство и каменоделство. Заювчани са държали 4 тепавици и една караджейка в Ганчовското землище и 4 тепавици в землището на с. Саласука. Тепавици са имали и в други селища на страната. Тепавичарството е било страничен поминък на 16 домакинства.
     Голям брой заювчани се занимават с каменоделство. От това малко село са излезли прочути предприемачи. Такъв например е бил Петър Пенчев. Той е строил много обществени сгради и е бил търсен за съвет от много строителни инженери. Неговите внук и правнук Кольо Димитров Пенчев и Димитър Колев Димитров също са добри строители.
     След Първата световна война известен брой заювчани са станали собственици на маслобойни. Най- много се издигнал Пейо Пеев . Този предприемчив човек е имал най-големите маслобойни и фабрики за рафинерия в Бургас. В с. Зая не е имало условия за развитие на търговия и занаяти. До 1944 г. в селото е имало една кръчма, една бакалница с кафене, кредитна кооперация и един занаятчия бъчвар - Пенчо Богданов.
     В момента в селото има един магазин за хранителни стоки. Земята пустее. Лозята изсъхнаха и не се обработват. Овощната градина от сливи, вишни и череши също изсъхна. Бахчичките край реката не се сеят, защото циганите ги опустошават. В къщите на село живеят само пенсионери. Празници в читалището не се провеждат. Къщите от 64 са се увеличили на 71. Построиха се две нови къщи и 5 вили. Новопостроените къщи са закупени от англичани. Към декември 2007 година в селото живеят постоянно две английски семейства. Първият заселник от Острова е Иън Джонсън от град Донкастър, който си е купил къща през март 2004 година. През 2007 Йън става арендатор на магазина в Зая.