К  О  Л  О  Р  И  Т  Н  И       Л  И  Ч  Н  О  С  Т  И
     Пенчо Иванов Тепавичаров - взема участие в Русенския бунт през 1887 г., за което е бил принуден да емигрира в Русия, после постъпва като офицер в руската армия и достига до висок чин.
     Стефан Иванов Тепавичаров, роден на 13. 10. 1859 г. в Зая - Завършил военно училище в Русия преди Освобождението. На служба в българската армия от 05. 10. 1879 г. Достигнал до чин генерал-майор в родната войска.
     Иван Колев Петков - учител в продължение на 36 г. от 1920/21 г.- 1955/56 г. е учителствал в Заювското начално училище. Той е учител не само на децата, но с право той е такъв и на младежите, защото под негово ръководство младежите участват дейно в живота на читалището. Той е начело на всеки просветен почин в с. Зая за това той е обграден с внимание и обич от своите съселяни. Той е истински народен учител.
     Минчо Владков Бояджиев - цигулар
     Калчо Стефанов Стоянов - цигулар     Двамата цигулари всеки празничен ден са организирали забави, свирили са по сватби и кръщенета.
     Инж. Васил Минчев Бояджиев - самоук музикант на акордеон. Има записи в радио Стара Загора. Корепетитор на много. Дряновски самодейни състави. Продължил делото на баща си и веселил заювското население.
     Други музиканти от селото свирили на цигулки са : Ганчо Пенев, Миню Колев Минев (дядо на Никола Атанасов Минев), Иван Колев Петков, Деньо Тодоров Минев, Стефан Цочев от с. Геня.
      Никола Атанасов Минев - класически китарист, преподавател по музика и лютиер (майстор на класически струнни музикални инструменти). Роден на 11.07.1944 г. в с. Зая, наричан в селото Кольо Атанасов Минев, а за колеги и приятели е известен като "Бачо Кольо". На 15 и половина годишна възраст започва да работи като тракторист в ТКЗС с. Ганчовец (от декември 1959 г. до края на май 1968 г. с двегодишно прекъсване заради влизане в казармата като танкист). През този период учи самостоятелно есперанто, испански език и класическа китара (през пролетта на 1968 г. учи в Москва при известния руски класически китарист Александър Михайлович Иванов - Крамской), взема уроци по солфеж в гр. Дряново. Малко след завръщането си от Москва, през юни 1968 г. се премества да работи и живее в гр. Варна. Там работи 7 години в Пристанище Варна като автомонтьор, за да разполага със средства и продължава да учи частно музика при много добри професионални музиканти. От 1975 г. вече работи като професионален музикант, започва постоянна концертна дейност, преподава класическа китара в най-реномираните Музикални Школи на Варна (в музикалното училище там все още няма клас по китара). За соловият му концерт и в част от него като солист на камерен оркестър през март 1981 г. варненски поет му посвещава стихотворението си КОНЦЕРТ ЗА КЛАСИЧЕСКА КИТАРА. По това време са и първите му стъпки в изработване на професионални класически китари, което след време ще се окаже придобита още една рядка професия, която по-късно ще промени коренно живота му. През 1984 г. заминава да работи и живее в София. Там свири сам с китарата си в най-реномираните ресторанти, като НДК, Хавана, Форум и др. Престава да преподава музика поради претовареност с постоянното му пътуване из цялата страна, изнасяйки солови концерти, така и като солист на камерни оркестри, планирани предварително от тогавашното Държавно Обединение "Музика". Продължава да изработва класически китари, като става един от най-добрите майстори у нас. Дотолкова се усъвършенства и в другите струнни музикални инструменти, че бива препоръчан от наши музиканти в Бразилия на директора (суперитендант) на Консерваторията на град Белем в Бразилия - щат Пара да основе там Ателие за Музикални инструменти, да ремонтира и поддържа над 300 инструмента и обучава в това техни студенти. Там работи официално на държавна работа като лютиер и преподавател по лютиерство от 28 май 1992 г. до 28 декември 2002 г. За 10 години и 7 месеца обучава професионално 15 бразилски студента в тази изключително рядка за Бразилия професия. Там изнася и солови концерти, както и в Дует със съпругата си Малина Минева, оперна певица, която е с него там и преподава оперно пеене в Консерваторията и Университета. На 28 декември 2002 г. семейството се завръща в София, Никола Минев продължава да изработва само инструменти за професионалисти. Организира и провежда самостоятелно всяка година Международен Конкурс Класическа Китара - София, като дава ГОЛЯМА  НАГРАДА  - китара изработена от него, а впоследствие помага и на други млади лютиери за тяхната известност, включвайки и техните имена за  ГОЛЯМАТА  НАГРАДА. Средствата за паричните награди осигурява от дарения на приятели и почитатели на музиката.
     Петко Денев Симеонов - Познавач на творчеството на редица български детски писатели и майстор на разказването на вицове, като сред най- популярните са:
     "Иванчо отива в едно село на седянка и харесва Марийка. Негов приятел от селото му казва, че всички ергени от селото са любили Марийка. Той нищо не казал. Връщайки се към неговото село се качил на един хълм и погледнал към Марийкиното село и казал: "Ще взема аз Марийка, селото не е голямо."
     "Строители правили яма за тоалетна. В това време минава един зевзек. "Ей майстори, какво ще правите тука ? Те засмени му отговорили: "Хамбар, хамбар ще правим тука." Зевзекът казал: "Да даде господ берекет, да го напълните за една година, а да го ядете цял живот".