П О М И Н Ъ К
     След Освобождението селяните насочват усилията си към увеличаване на земеделското производство чрез увеличаване на обработваемата площ. Те започнали да изкореняват собствените си гори и да ги разорават на ниви. Основни земеделски култури били: жито, ечемик, царевица и овес.В началото на ХХв. обработването на земята и прибирането на реколтата се извършвало примитивно изораването на земята ставало с помощта на дървено рало, а по-късно с малки плугчета, които се влачели в ярем от крави или волове. Засяването на семето ставало ръчно. Почвата се наторявала с оборски тор.
     Жътвата се извършвала ръчно със сърпове и паламарки, а сноповете се събирали на кръстци.
     Вършитбата е една от най-тежките земеделски работи. Тя започва от тъмни зори и продължава до късна вечер. Вършее се на земята на "хармана". Мястото предварително е подготвено с изравняване на терена и замазано с дребна слама /мекина/. Рано сутринта се помита харманът и започва зареждането /насаждането/ на докараните и складирани под навеса снопи. Зареждането на хармана започва от срещуположната страна на струпаните снопи.За вършитбата на житото снопите се зареждат с класа нагоре, а на ечемика и овеса с класа надолу към земята, защото тяхното зърно лесно се рони. Вършитбата се извършва с волове, впрегнати в диканя, на която има забити кремъчни камъчета. Вършеенето с волове е трудна и бавна работа. След като се посмачка горния пласт на сноповете, добитъкът се изкарва от хармана и стопаните с дървени вили разместват сламата като изваждат долния пласт отгоре. Това се нарича "месене" и започва от оня край, от който е завършено нареждането на снопите, иначе долният край не може да се измъкне. В зависимост от дебелината на настилката месене се прави 3-4 пъти. След като зърното се е изронило, добитъкът се кара по-продължително време за да се смели сламата. Щом горният пласт започне да се купчи или пък по гърбовете на животните нападат сламки,добитъкът се изкарва. Събирането на сламата става като я избиват с вили в оная посока, от която са изкарали воловете. След отнемането на сламата, харманът се пресява няколко пъти докато остане само мекина и зърно.мекината и зърното се лопатисват с дървени лопати като се стърже по земята и се обръща долния край да излезе отгоре.Накрая с големи дървени гребла се събира овършаното зърно на куп сред хармана за да се отвее.
     Отвявянето е най-трудния процес от вършитбата, защото се е разчитало на вятъра. Един от харманджиите загребва с дървена лопата от овършания куп, подхвърля нагоре загребаното и струята на вятъра отвява в страни мекината, а зърното пада на земята. То е примесено с неотъпкан осил, семена от бурени: бабинка, къклица, зърно от див фий и др. След отвяването започва отсяването с голямо циганско решето, /дармон от ощавена овча кожа, пробита ситно със зъмба/. Най-страшно става когато завали дъжд преди да е изкаран хармана. Тогава зърното трябваше да се измъква навън , да се суши и след това да се вее. Така от тъмни зори до късна вечер без почивка в продължение на 10 дни се извършва вършитбата.
     През 1900г. някои по- заможни селяни си купиха веялки от с. Дебелец, а други от с. Драганово. След учредяватето на ТКЗС вършитбата се извършва с вършачки, а по-късно с комбайни.
     Тепавичарството е давало странични доходи на 16 домакинства от селото. В ония времена хората са тъкали шаяци за да си ушият дрехи- потури и салтамарки. Шаяците се тепат и боядисват. Тепавицата е водно колело наречено "долап" , което се завърта от падаща вода. На долапа има дървени перки, които бутат напред копани /назъбени дървени трупи/, които след освобождаване на перката нанасят с цялата си тежест удар върху шаяците,залети предварително с топла вода. След като се степят шаяците се простират на поляната да изсъхнат. След това тепавичарите ги разкарват по селата от където са ги събрали.
     Каменоделство - В землището на с. Зая е имало кариери за направата на павета. В местността "Кочил"е имало каменна кариера за производство на каменни блокове за обществени сгради. Там са работили много каменоделци от селото.