СТАРИНИ - ИСТОРИЧЕСКО МИНАЛО НА СЕЛО ЗАЯ
     В землището на с. Зая се намират две много важни старини. Това са "Калето" и "Гера.
     Калето отстои на 300м югозападно от с. Зая. То е построено върху носа, образуван от най-северното разклонение на височината "Каръка", притиснато между Дряновската река и притока и отляво - Каръшки дол. Над реката този нос се спуска в отвесна 40 - 50 метра висока стена, която образува североизточната естествена ограда на крепостта. На север този нос се спуска към "Каръшки" дол по-полегато, но все пак достатъчно стръмно за да образува и от тази страна почти естествена непристъпна ограда. Защитния зид е от запад. Тук носът се свързва с масива "Каръка". Той следва особеностите на терена. От юг се свързва със скалите над реката. Защитният зид е от ломен камък на бял хоросан, ронлив, с примеси от едър речен пясък и дребен чакъл. Стената е широка 2 метра и дълга 200 метра. В средата прави чупка, от която започва вътрешен зид, също от необработени камъни на бял хоросан. Дължината му е 21 метра, а дебелината 0,60м. Податки за вход към крепостта има в западната страна. Тук камъните са разсипани в кръг и вероятно са от кула. През 1910г. върху терена са правени археологически сондажи. Съоръжението е изпълнявало охранителни функции по долината на Дряновската река. По всяка вероятност тази крепост е била изградена по времето на Второто българско царство. Трябва да се предполага, че в тази крепост е живял някои от тогавашните местни български боляри, които са имали за задача да пазят долината на Дряновска река от набезите на неприятеля като да държат в крепостта необходимите за бой и защита бойци. Населението е обработвало не само нивите на своите боляри, но е осигурявало войници за болярската дружина. В подкрепа на твърдението, че "Калето" е крепост от времето на Второто българско царство говори и преданието за съществуването на манастир, който се е намирал на около 100м. източно от крепостта, през реката в местността "Тепавичарски лъки." Вероятно това е бил манастира изграден от болярина владял крепостта. Тогава всеки болярин е изграждал църква или манастир, а по-състоятелните са изграждали по няколко църкви и манастири в земите, които са им били подвластни. В тази връзка трябва да се търси обяснение на преданието за съществуването на църквата "Св. Безсребърници", която е била построена на място , което днес носи името "Кръста" и се намира в източния край на с. Зая. За превземането на "Калето" съществува предание според което турците превзели крепостта чрез измама. Турците обсадили крепостта, и водили дълги, но неуспешни сражения. Боляринът , който се укрепил в крепостта, се бил запасил с храна за дълго време. Дългата обсада разколебала турците и тогава те успели да хванат една бабичка, изостанала в околните гори при бягството на местното население. След дълги изтезания бабичката посъветвала турците да държат няколко дни жаден един катър и да го пуснат край крепостта откъм "Каръка". Жадното животно ще подуши къде са водопроводните тръби и по тях- главата на извора. Турците изпълнили съвета на бабичката, открили извора, прекъснали водопровода та по този начин останалите без вода защитниците в крепостта се принудили да се предадат и да отворят вратите на крепостта. Защитниците били избити. Не била пощадена и бабичката. Крепостта била опожарена, разрушена и ограбена.
     Друга важна старина във Заювското землище е селището, което се намира в местността "Гера". Тази местност се намита на 600 метра северозападно от с. Зая. Тя е равнинна със слаб наклон на юг. В тази местност заювчани са изкопавали от нивите си големи глинени съдове и големи глинени водопроводни тръби. Това показва, че на това място някога е съществувало римско селище.С ъществува могила отстояща на 100м. западно от тази местност. Това показва, че преди да се изгради римското селище, на това място е съществувало тракийско селище. След завладяването на Балканския полуостров от римляните и след установяване на здрава римска власт,край това селище е прокаран римски път, който е идвал от големия римски град Nicopolis ad Istrum до с. Никюп. Този път е минавал през В. Търново и все покрай Дряновската река, гара Соколово, местността "Видраля" и е минавал през днешната местност "Гера". Продължава през местността " Бързев рът", през Дряново, през землищата на селата Геша, Караиванца и Скалско, наново по долината на р. Янтра, пресича билото на Стара планина и по този начин е свързвал Никополис ад Иструм с Августа Траяна, днешния град Стара Загора. В местността "Гера" на дотогавашното тракийско селище римляните са изградили важна пътна станция, която е подслонявала силна стража за охрана, а също и за почивка на римските легиони, когато са минавали по този път. По-късно край тази станция е изникнало малко римско търговско селище. Днес в местността "Гера" са хванати водите на много студен извор. Вероятно този извор е водоснабдявал римското селище. Разкопки в тази местност не са правени. Допускаме че по-късно на това място е възникнало славяно-българско селище. Това българско селище е съществувало по време на Второто българско царство. Крепостите изградени в местността "Калето", манастира в "Тепавичарски лъки" и църквата "Св. Безсребърници" на "Кръста" до с. Зая са във връзка с българското селище .Това селище вероятно е съществувало дълго време, може би сто- двеста години до завладяването на България от турците. Последните са били много внимателни към поробеното население. Те се стремели да го държат в подчинение като са запазвали значителна част от правата, които то е имало преди идването им. Много местни боляри са запазвали своите права над подвластните им земи. Едва след като турците здраво се установяват на Балканския полуостров, тогава те пристъпват към окончателно подчинение и завладяване на техните земи. Види се в случая местният болярин на когото е била крепостта "Калето"и в чиято власт е било българското население в м. "Гера"ще е поискал да запази своите болярски права. Естествено и българското население е било в негова подкрепа. При отнемане на болярските права и правата на местното население ще да е избухнало въстание, ще се е повдигнал бунт, които е бил потушен жестоко от турците. Селището е разрушено и опожарено, а населението избито. Малка част се е спасило чрез бягство и се е укрило в непристъпните гори. Кога точно е станало това трудно може да се каже. Унищожени напълно са крепостта, селището, манастира и църквата.